ПОЗИЦИЯ на Съюза на издателите в България
Относно: Протоколно решение на Централната избирателна комисия от 01 октомври 2016 г. относно реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и в националния референдум
Поредица от медийни публикации информираха обществеността относно приетото от Централната избирателна комисия на 01 октомври 2016 г. протоколно решение, с което се приемат правила за разходването на средствата за „медийни пакети“ в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и в националния референдум, и с които Комисията ограничава ползването им само в телевизионни- и радиопрограми с национален обхват и в печатни издания с национален тираж.
Медиите цитират представители на Централната избирателна комисия, които обясняват мярката като опит да се отстранят съмненията за злоупотреба с парите, отпускани от държавата на инициативни комитети, партии и коалиции за агитация в предстоящите избори.
Управителният съвет на Съюза на издателите в България разбира мотивите на Комисията да изработи правила, с цел избягване на злоупотребата със средства за платена политическа кампания, но изразява недоумение по повод въвеждането на диференциация и неравнопоставеност на медиите в предизборната кампания.
Задължението на Централната избирателна комисия по см. на чл. 178, ал. 5 от Изборния кодекс да посочи реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети има отношение към задължението й по ал. 4 от същата норма да заплаща различните платени форми на отразяване до изчерпване на средствата на партията, коалицията или инициативния комитет. В същото време, според Съюза на издателите в България, Комисията няма никакво основание, нито право да се намесва в избора на медийни партньори от страна на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати при избори за президент и вицепрезидент на републиката.
Считаме, че решението на Централната избирателна комисия относно реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети, следва да продължи да урежда съществените процедурни въпроси относно договарянето и изплащането на средствата за „медийни пакети“, но в никакъв случай не може да съдържа ограничения в избора на доставчик на медийни услуги.
Обръщаме внимание, че Изборният кодекс дефинира понятията „медийна услуга“ и „доставчик на медийна услуга“ без да въвежда диференциация между национални, регионални или местни медии. Въведената от Кодекса дефиниция за „печатни медии“ насочва към вестници, списания и други периодични издания, а радио- и телевизионните организации са представени като „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“. „Онлайн новинарските услуги“, от своя страна, включват електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания. В нито една от тези дефиниции, нито в друг текст на Кодекса, не се въвежда понятие за регионалност или изискване за селективност в избора на медиен партньор при провеждането на предизборната кампания.
Освен неоправдано дискриминационното съдържание на всяко ограничение в избора на доставчик на медийни услуги, въвеждането на разграничение между „национални и регионални/местни“ медии рискува да внесе допълнителна неяснота, доколкото терминът не е еднакво приложим по отношение на отделните видове медии. Обръщаме внимание на несъстоятелността на понятия като „национален тираж“, включени в медийните съобщения по темата. По отношение на доставчиците на радиоуслуги, следва да се има предвид, че с национален лиценз за излъчване са единствено програмите на Българското национално радио и Дарик радио България, като останалите масови радиопрограми се излъчват като „радио-вериги“, т.е. в множество локации във връзка с издадените на операторите местни и регионални лицензии, които обаче не са „национални“.
Обръщаме внимание, също така, че въвеждането на „териториалност“ по отношение на интернет-медиите, е напълно лишено от смисъл, доколкото единственото ограничение пред разпространението на тези медии би било т.нар. „географско блокиране“ при разпространението на цифрово съдържание, което, обаче, касае национално и наднационално филтриране на достъп до интернет ресурси.
Съюзът на издателите в България най-отговорно призовава Централната избирателна комисия при въвеждането на ред за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети да се въздържа от каквито и да било ограничения пред избора на доставчик на медийни услуги от съответната партия, коалиция или инициативен комитет. Считаме, че задължение на Централната избирателна комисия е да следи за измами с предоставяните средства, без това да засяга свободния избор на политическите субекти.
Съюзът на издателите в България е готов да съдейства на Централната избирателна комисия за изработването на ясни, недвусмислени и недискриминационни правила, с оглед изпълнението на специфичните задължения на органа според Изборния кодекс, при избягване на непазарни ограничения.