На 01 декември 2016 г. Европейската комисия публикува проект на директива, с която се изменя Директива на Съвета 2006/1112/ЕС от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС.
По същество, новите правила ще позволят на държавите-членки да прилагат намалени и дори нулеви ставки на ДДС за електронни издания, в т.ч. електронни книги и онлайн периодични издания, с което ще се допълни режимът на облекчения, действащ към момента само по отношение на изданията на хартиен носител.
В съзвучие с пазарните тенденции и визията за бъдещето на информационното общество, промяната допълва и дефиницията на специфичното изключение за книги и периодика. Освен, че с намалена и дори нулева ставка ще могат да се ползват електронните издания, действащите ограничения относно периодиката, спрямо която може да се ползва намалена ставка на данъка, а именно „да няма изцяло или преобладаващо рекламен характер“, се допълват с доставката на издания, които не са „изцяло или преобладаващо посветени на музикално или видео съдържание“. Тази концепция отговаря на тенденцията в електронните издания да се помества видео-съдържание.
Независимо от разширения обхват на допустимите облекчения, прилагането на правилата е право, а не задължение на държавите-членки на ЕС. Предвид факта, че България е един от редките примери за невъвеждане на каквото и да било намаление в ставката на ДДС за книги и периодика, задача пред индустрията на издателите е да настоява за изравняването на позициите на българския бизнес с тези на издателите в останалите държави-членки на ЕС.
През м. юни 2016 г. Съюзът на издателите в България се застъпи за намаляване на ДДС при продажбата на книги и периодични издания.
Основната теза на СИБ е следната:
Доколкото със значителния си размер ДДС е определящ за равнището на цените в културната сфера, влиянието му върху търсенето на културен продукт е съществено. СИБ смята, че редуцираната ставка за книги и периодичен печат е ключова за повишаване на достъпността и насърчаване на потреблението на тези продукти, като в този тип стимулиране България се явява по-скоро „културно изключение“.
Доколкото икономическите модели потвърждават мултиплициране на ефекта на намаляването на ставката на ДДС за повишаване на потреблението на печатните издания, за нас е очевидно, че фискалната политика може да бъде важна част от културната политика.
Върху потреблението на печатни издания сериозно въздействие оказват развитието на интернет, трайно ниската покупателна способност на населението и „пазарният провал“ при разпространението на периодичен печат, като високата ставка на ДДС задълбочава тази криза. Следва да се има предвид, че за разлика от продуктите на индустриалното производство, икономическият ефект на заместване на културния продукт води до „културно ограбване“, саботира качественото информиране на гражданите и изграждането на т.нар. „медийна грамотност“.
* Ставки на ДДС за книги и периодика, приложени в държавите-членки на ЕС към 01 януари 2016 г. (източник: Европейска комисия)
Линк към материала: http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/vat/how_vat_works/rates/vat_rates_en.pdf