Британският журналист Хамиш Макрий за бъдещето на медиите и комуникациите
Материалът е публикуван от „Капитал“ на 16 септември 2016 г.
Пълната версия на интервюто можете да прочетете ТУК
Хамиш Макрий е визионер и футуролог, доказал във времето, че прогнозите му обикновено се сбъдват. Един от най-уважаваните бизнес и финансови редактори, той работи като коментатор за английския вестник The Independent. През 2006 г. взима награда за най-добър бизнес и икономически журналист във Великобритания. Преподава в Lancaster University и е член на борда на директорите на Royal Economic Society. Последните му анализи са посветени на трансформациите в световната икономика, промените в икономическата мощ на Азия, както и на темата как технологиите си взаимодействат с хората и какви са предимствата от това. Пред Light Хамиш Макрий какво е бъдещето на медиите и комуникациите. На тази тема ще е и лекцията му по време на ФАРА 2016. Седемнадесетото издание на фестивала на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) ще се проведе в Пловдив от 14 до 17 септември.
Какво е бъдещето на медиите и в частност на тези с фокус върху икономиката?
Хората ще продължат да търсят балансирани новини и умни коментари и колкото по-сложен става светът, толкова повече ще ги искат. Така че дългосрочното бъдеще на медиите е подсигурено. Финансите и икономиката също ще стават все по-важни, следователно и нуждата от тях ще расте. Задачата на медиите ще бъде да се обясни какво е важно и какво не, както и какво знаем със сигурност и какво – няма как.
А какво ще се случи с печатните медии?
Печатът все още има значение, но цената, на която се предлага, трябва да е правилната. Открихме, че като направихме London Evening Standard (лондонският следобеден вестник) безплатен, всъщност превърнахме един губещ вестник в печеливш, с тираж от 900 000 броя и два милиона читатели. Създадохме и нов, малък като обем, но евтин вестник – „i“, с тираж от 300 000. Но ежедневните и седмичните издания на The Independent бяха спрени. В сравнение с времето преди пет години медийната ни група е увеличила двойно броят на изданията си. Що се отнася до списанията, мисля, че бих ги посъветвал да издават и двете версии едновременно – печатна и онлайн, и да оставят читателите да преценят коя да ползват.
Как появилият се наскоро икономически спад в Китай ще има влияние върху медиите?
Не знаем какво ще се случи в Китай. Това, което знаем, е, че до десет години страната най-вероятно ще се превърне в най-голямата икономика. Както и че ще има по-голямо влияние върху онлайн медиите. Нашата задача е да сме честни в медийното отразяване на голямото историческо ребалансиране на силите.
Как влияе Brexit на медиите в Европейския съюз?
Мисля, че все още няма структурно влияние. Това е една огромна нова история и имам чувството, че медиите все още не са я отразили изцяло и достатъчно добре. Бих искал да ги видя да направят репортаж за общото между европейците и за връзките между тях вместо за разликите и разделенията.
Вие самият как се информирате? Какво четете и слушате?
Чета Economist и Financial Times – на хартия, гледам сайтовете на Daily Mail, Telegraph, Bloomberg и понякога New York Times. Не гледам телевизия, дори нямаме вкъщи, но трябва да слушам радио BBC. И, разбира се, преглеждам и други източници на информация онлайн.
Какво означава да си футурист? Какви методи използвате, за да предсказвате бъдещето?
Всеки е футурист. Нали всички се интересуваме и имаме идеи как ще се развие обществото. Всичко, което трябва да направя, е да сложа идеите в една подредена рамка. И историята ни помага да я създадем.
Например, ако хората бяха погледнали историята на икономиката вместо математическите модели, щяха да имат по-голям шанс да предвидят банковия срив от 2007-2008 г. Да, аз предвидих, че ще има спад в икономиката, но не успях да предположа размера.
Колкото до методите, бих добавил, че е много важно разбирането как технологията си взаимодейства с надеждите и желанията на хората. Например колата даде лична независимост и подвижност на обикновените хора и това е нещо, за което те мечтаеха. То промени света. Сега мобилните комуникации правят същото. Нетърпеливи сме да узнаем какво се случва и да си комуникираме с другите, където и да са те.
Зависят ли вече вестниците и списанията напълно от социалните медии?
Ние създаваме съдържанието. Как хората достигат до него е техен избор. Ако искат да получават материалите и идеите ни чрез Facebook, тогава Facebook играе ролята на разпространител и продавач. Той е посредникът, какъвто е и продавачът на вестници на улицата. И трябва да приемем това.
Има ли бъдеще в аналитичната журналистика или всичко трябва да е бързо и кратко, за да не изпадне от състезанието?
Благодаря ви за въпроса! Притеснително е, защото, ако хората четат на екран и по-точно на малък екран, съдържанието трябва да е кратко. Колкото по-малък е текстът, толкова по-голяма е опасността анализът да стане суров и може би, изопачен. Посредникът компресира съобщението. Но хората искат анализи, искат да разберат сложността и нюансите на света. Затова, да, сигурен съм, че има бъдеще за аналитичната журналистика, но ще трябва да сме изобретателни и да намерим начин да предадем сложни идеи – може би като използваме богатството и непосредствеността на мобилните комуникации, за да насочваме хората към дълги и по-задълбочени анализи, които те да прочетат по-късно, ако искат, и на спокойствие.