Съюзът на издателите в България се присъединява към множеството публикации на свои членове и на медии извън организацията, изразяващи сериозно притеснение от липсата на прозрачност и потенциалния конфликт на интереси при информирането относно предстоящото за България ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз.
Притеснение буди фактът, че провеждането на пилотната разяснителна кампания е включило еднопластово информиране в медии, част от които, въпреки своята популярност, не се ползват с добра репутация и по общо мнение пренебрегват традициите на добрата журналистика и нормите на Етичния кодекс на българските медии.
Ползваме този случай да напомним, че с мерките за информиране по значими за обществото програми и събития, така както при информирането и комуникацията по Оперативните програми на ЕС, насочването на публичен ресурс към медиите изпълнява и ролята да легитимира и финансира медийните предприятия, с което взема пряко участие в оформянето на медийния пейзаж в България.
В своя Устав Съюзът на издателите в България си е поставил за цел да защитава независимостта и престижа на печатните и интернет медиите и да подпомага повишаването на качеството на българската журналистика. В тази връзка, считаме, че първите стъпки в комуникационната стратегия за така важния за страната ни ангажимент, са открита провокация към журналистическата професия.
Доколкото Планът за подготовка на българското председателство на Съвета на ЕС включва и уточняването на целевата аудитория и комуникационните канали, подписаните договори за провеждане на пилотна разяснителна кампания в изданията ПИК, БЛИЦ и Стандарт, пораждат множество въпроси и поставят под съмнение компетентността на възложителя.
Обръщаме внимание, че при публичната комуникация по обществени приоритети, фаворизиането на отделни индикатори като „брой крайни потребители“, създава измамна представа за успешна масова комуникация и по никакъв начин не отговаря на нуждите от таргетиране на целевата аудитория или задълбочаване на информираността. Броят на уникалните посещения в уеб-страници с „жълти“ новини и гръмки заглавия, които не оправдават поднесеното съдържание, обещават голяма аудитория, но на практика профанизират отправяните послания, включвайки ги в медиен поток с ниска степен на доверие и преобладаващо критично отношение от страна на аудиторията. Когато медийните канали се подбират без оценка на тяхната аудитория, посланията на публичните кампании често се възприемат едновременно с нискокачествени публикации и дори с „език на омразата“.
Вярваме, че комуникационната стратегия в рамките на Националния център по подготовката и провеждането на българското председателство ще се основе на професионални критерии, които освен реализация на целите на инфорирането, ще осигурят в подходяща степен медийната свобода и плурализъм, като позволят на обществото да усети и изживее пълноценно периода на председателството, в който България ще демонстрира себе си като отговорен и надежден член на ЕС и ще подкрепи целостта и политиките на Съюза.